Научен доклад ID 804 : 2013/3

Участието на всяка държава в системата на международната търговия е предварително обусловено, поради необходимостта от повишаване на ефективността на собствената икономика, посредством производство и продажба на определени продукти и покупка и внос на други от държави - партньори. Глобалната икономическа система се характеризира с интегрирано обслужване, включващо финанси, производство и дистрибуция, което от своя страна се дължи на усъвършенстването на транспорта и логистиката и по-ефективното използване на регионалните сравнителни предимства в обкръжаваща среда. Усъвършенстването на процедурите по международното предвижване на стоки зависи от общите търговски разходи, организирането на транспорта, тарифите и времето, често наричани „4-те Т” на международната търговия. В рамките на ООН е установено, че за развиващите се страни при 10% -но намаляването на разходите за транспорт може да се постигне до 20%-но нарастване на вътрешния и международен стокообмен. С разширяването на диапазона на превозваните продукти, транспортните системи се приспособяват към новите експлоатационни условия при вътрешната, регионалната и международна товарна дистрибуция. Товарният транспорт предлага набор от услуги, свързани с приоритети по отношение на разходите, времето и надеждността на доставките, а по този начин нараства неговата значителна роля във веригите на стойността.