Научен доклад ID 2251 : 2022/3

В статията са дадени особеностите на изчисляване на подпорните стени на земетръс. Засегнати са стандарти и принципи за изчисляване на подпорни стени според българските норми. Показано е каква е изискуемата височина на подпорната стена, в зависимост от материала и сеизмичността на района, в който се изгражда тя според „Наредба № 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“[1]. Дадени са изискванията и основните правила и принципи на европейските стандарти при изчисляване на подпорните стени на земетръс. При изчисляването на подпорни стени на сеизмични въздействия се прилагат съвместно Еврокод 7 част 1 и Еврокод 8. Разгледано e определянето на динамичния земен натиск при хоризонтално и вертикално сеизмично въздействие и коефициентите на страничен земен натиск при земетръс. Отделено е внимание на определяне на коефициентите при активен и пасивен земен натиск с формулите на Мононобе - Окабе. При изчисляване на подпорни съоръжения на земетръс може да се използват опростени методи. Посочено е влиянието на „втечняването” на потенциално опасни почви при сеизмично натоварване. В зависимост от способността на водата да се движи спрямо почвения скелет по време на динамично въздействие почвените условия се определят като динамично водонепропускливи и динамично водопропускливи. Важно е да отбележим, че не трябва да се фундира във водонаситени пясъци склонни към „втечняване“.