Научен доклад ID 2094 : 2021/3

Съвременните транспортни дружества, опериращи в България, в по-голямата си част са от групата на микро, малки и средни предприятия. Предприятията от тази група традиционно изпитват затруднения при инвестиране в дълготрайни активи, тъй като не винаги разполагат със свободни парични средства.

Твърде често единствената възможност да придобият нови транспортни средства и други дълготрайни активи е лизинговият договор. Чрез него дружествата си набавят тези активи без да имат значителни изходящи парични потоци, т.е. получават възможността да разсрочат във времето инвестиционните си разходи под формата на лизингови плащания. По този начин предприятията постигат благоприятно разпределение във времето на изходящите с входящите парични потоци, обвързвайки изплащането на активите с постъпленията от тяхната експлоатация.

При придобиване на активи по оперативен лизинг е възможно транспортното предприятие да получи различни стимули от страна на лизингодателя, като идеята е да се постигне сключване на договор за лизинг.

Целта на настоящия доклад е да се изяснят някои нови моменти в СС 17 Лизинг, свързани с т. нар. стимули по оперативен лизинг. В разработката се изяснява същността на стимулите и се разглеждат видовете такива. Разработени са практически казуси, илюстриращи счетоводното и данъчното третиране на стимулите.