Научен доклад ID 1916 : 2020/2

Резюме. Повсеместната свързаност с много входове и много изходи (MIMO) представлява една от най-обещаващите технологии за следващите поколения безжични комуникационни мрежи, защото притежава потенциала да осигури много добра спектрална и енергийна ефективност. Съвременните технологии промениха коренно начина за комуникация. Времето, когато телефоните, компютрите и интернет връзките трябваше да бъдат по кабел и използвани само от предварително зададени локации, отдавна е преминало. Тези комуникационни услуги в днешно време са безжични от почти всяко кътче на Земята, благодарение на разгръщането на клетъчните мрежи - GSM, UMTS, LTE, локалните мрежи WiFi с различните разновидности на стандарта 802.11, а така също и сателитните комуникации. Публикуваният материал разглежда въпроса, свързан с увеличаване на пропускателната способност, който представлява параметъра за измерване на производителността на съвременните и бъдещите мрежи. Уплътняването на потребителите и употребата на допълнителна честотна лента води до намаляване на мобилността. Ако честотният спектър се преизползва, в резултат може да се получат подобрения на спектралната ефективност на мрежата. Така всъщност, следва да се търсят нови начини за модулация и мултиплексиране. Радиопредаването в клетъчните мрежи като цяло се влияе от смущения, свързани с едновременно излъчване в същите или в други клетки. Когато смущаващият сигнал е много силен, тогава потенциално той може да бъде декодиран и така да се извади намесата от получения сигнал, преди извеждането на желаната информация. Това е концептуално просто, но трудно за изпълнение на практика в клетъчните мрежи, където смущаващите сигнали се променят с течение на времето и клетките работят независимо.