Научен доклад ID 1649 : 2018/3

Класическият проблем на организационното развитие се свързва с неизбежния им упадък. Като социални системи, организациите преминават през аналогични на биологичните системи етапи. Публикацията разглежда спецификата на процеса на развитие на организациите с ползване на модел, представящ жизнения цикъл на организационна система. Може да обобщим, че от създаването на организацията, когато се дефинират мисията, визията, функциите, определя се целевата стратегия, създава се структурата и състава, определя се системата от правила и се формира организационна култура до момента на натрупването на рутина и наличие на ниска емоционална удовлетвореност на служителите, организацията е изправена пред предизвикателството да се сблъсква с проблеми от различно естество. И в етапите, когато тя е в състояние да се справя гъвкаво с проблемите, наблюдаваме развитие и растеж. В резултат на намаляваща способност да се вземат навременни и правилни решения, организацията достига до стареене и упадък. Съществуват редица техники за връщане на организациите в творческия им период. Именно в този контекст настоящата публикация разглежда предприемачеството като инструмент за организационно обновление. Това е непрекъснат процес, силно доминиран от ръководителя, от неговите лидерски способности и стил на ръководство. Ако са налице неумение за работа в екип, слаба мотивация, липса на необходимите знания и умения, невъзможност да се съвместят основните задължения в организацията и тези по проекта, неправилно обяснени и разпределени задачи, липса на информация и на ефективна организация, процесът на организационно обновление ще е силно затруднен.