Научен доклад ID 1613 : 2018/3

Устойчивото развитие е посочено като вътрешна и външна политика за създаването на Европейския съюз. Фундаменталните основи за устойчивото развитие са част от Договора от Лисабон за изменение на договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност - в чл.2 и чл. 3а, както и в Европейското споразумение за асоцииране. От тях следва принципно различна ценноста система, в сравнение със сега съществуващата неолиберална ценностна система, и твърде близка до тази на културата за устойчиво развитие на ООН. Това предполага смяната на обществената образователна система с цел реализация на принципите за устойчиво развитие и преодоляване на високото състояние на рисковете. Необходима е спешна мотивация на значителни човешки маси с оглед по бързото решаване на проблемите, които ускоряват нарастващите заплахи, най-вече тези с климата, с намаляване на ресурсите, с предизвикателствата срещуоколната среда като цяло. За съжаление Р България е избрала пътя на Вашингтонския консенсус, шоковата терапия и пазарния фундаментализъм, а не на устойчивото развитие, и все още не е приела национална стратагия за устойчиво развитие, което затруднява процеса на синхронизиране на политиките с тези на ЕС и ООН. Изборът е между глобална устойчивост или неравновесни системи. Необходими са национална и глобална коалиция за хармонизиране на процесите, протичащи в икономиката, обществото и околната среда, с цел продължаване на човешката еволюция и опазване на човешкия вид.