Научен доклад ID 2190 : 2022/1

Един от важните аспекти на организационното функциониране е поддържане на организациите в състояние на гъвкавост. Класически този процес се възприема като приспособяване към промените в средата. Когато става дума за приспособяване към промените, по смисъла на адаптация, се счита, че по същността си това е положителен процес, водещ до организационно оцеляване и „по-добро“ функциониране. Дали това е точно така? В тази връзка настоящата публикация разглежда необходимостта от баланс между две, изключително съществени организационни характеристики: управляемост (контролируемост) и гъвкавост. Това изследване се прави на фона на представянето на организационните жизнени цикли. Повдига се тезата, че адаптацията има „тъмна страна“. Класически тя се възприема като „позитивен процес“, водещ до по-добро представяне. От друга страна адаптацията неминуемо се стреми да минимизира необходимия ресурс за функционирането. Това води до своеобразен преход към критична структура и в условията на драматична и бърза промяна в средата адаптационният потенциал може да не достигне. Именно тук е ролята на мениджмънта – при управлението на адаптационните процеси да се съхрани достатъчен ресурс за отговор на динамични и драстични промени в средата. Допълнително статията повдига и въпрос за бъдещи изследвания – разглеждането на директната адаптация като причина за възможна загуба на организационна гъвкавост.