Научен доклад ID 2189 : 2022/1

Системния подход се радва на висока популярност. Едва ли има изследовател, който да не се позовава на него и да няма претенции за неговото разбиране. За съжаление тези разбирания често се „пречупват“ през личното възприятие за логическата връзка между процеси и явления. Това води често до твърде семпло възприемане на концепцията за системността. Именно в тази посока е и целта на настоящата статия – да даде обща рамка на популярното схващане за системното познание и да акцентира на най-често срещаните грешки. В статията се предлага кратко тълкувание на едни от най-популярните системни ефекти и парадокси. Сред тях са системността, взаимната свързаност, управляемостта, причинно-следствената обусловеност. Дават се някои метафори за възприемане на популярните парадокси на „ефекта на наблюдателя“, „ефекта на пеперудата“, „ефектът на доминото“, синергията, чувствителността към началното състояние. Заложената теза е, че некоректното и повърхностно възприемане на системния подход въвежда ползващите подобни модели в заблуждение и крие сериозната опасност от некоректно прилагане и от там – формулирането на некоректни изводи. Статията е фрагмент от мащабно изследване, посветено на системния подход към организациите и аргументира необходимостта от подобни изследвания. В обобщение може да се твърди, че системния подход и системното мислене в индивидуален план са в сложна итеративна връзка, която сама по себе си има системен характер.