Научен доклад ID 1799 : 2019/3

В настоящия доклад се прави преглед на основни разграничителни признаци на понятията продуктова такса и екотакса и каква е тяхната същност според съответни критерии. На тази основа се конкретизират фундаментални функции, като инструмент на политиката по администрирането, изчисляването и събирането на тези такси, изпълнявани от счетоводните системи на лицата, които пускат на пазара продукти, причиняващи масоворазпространени отпадъци от ИУМПС.

По своята същност налагането на продуктови такси съответно екотакси е в резултат от въвеждането на принципа за „разширена отговорност на производителя“ (РОП). В ЕС той е регламентиран с комплекс от няколко директиви, които са транспонирани в българското законодателство по отношение на различни МРО.

Принципът за РОП, освен в ЕС е широко застъпен и на световно ниво, в т.ч. в САЩ, Канада, Япония, Австралия, Бразилия, Мексико, Турция и др.

В България са поставени количествени цели за събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на 6 вида МРО, съответно и 6 направления на РОП, като 5 от тях по един или друг начин са свързани с автомобилния сектор.

Съгласно въведената дефиниция в Рамковата Директива за отпадъците „схема за РОП“ означава набор от мерки, предприети от държавите членки (ДЧ), с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък“ [1]. Чрез измененията в последния законодателен пакет за кръгова икономика на ЕС се въвеждат минимални изисквания към тези системи за прилагане на унифицирани подходи, като ДЧ имат 2 годишен преходен период за транспониране на тези правила до 5 юли 2020 г.