Научен доклад ID 1698 : 2018/2

През последните няколко десетилетия рязко нарастна населението на големите градове както у нас, така и в Европа и по света. Градовете с над един милион жители са вече повече от 500 по целия свят. В централната си част тези градове се развиват предимно на исторически формиран градоустройствен план с ограничена проходимост на уличната мрежа. В същото време рязко нарастна мобилността на хората – месторабота, обучение, спорт, лечение и други на значителни разстояния от местоживеенето. Създават се трудно преодолими транспортни и екологични проблеми. Търсят се различни начини за преодоляването им – усвояване на подземни пространства, изграждане на естакади, движение по изолирани трасета, разширение на уличната мрежа, когато е възможно и други. Реализирането им в различна степен допринасят за подобряване ефективността на градския транспорт чрез намаляване на времето за придвижване и вредното въздействие върху околната среда, увеличаване на превозната способност, повишаване качеството на транспортното обслужване и безопасността на движението и пътниците. Практиката е показала, че прилагането на горе споменатите начини е със значителни затруднения и ограничен ефект. При население на градовете с над един милион жители най-ефективен се оказва метрополитена като скоростен извън уличен масов градски транспорт.