Научен доклад ID 1464 : 2017/3

С приетите изменения в Закона за данък добавена стойност (ДВ бр. 97/2016 г.), в Република България се прецизира прилагането на данък „уикенд“. Целта е да се създаде механизъм за облагане на личното ползване на фирмени активи, отчитани под формата на разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване такива. Направените изменения и допълнения в данъчното законодателство са обосновани с необходимостта от хармонизиране на нашето данъчно законодателство с изискванията на Директива 2006/112/ЕО (относно общата система на данъка върху добавената стойност) и с решения на Съда на Европейския съюз, засягащи косвеното облагане.

Към момента няма създадена методика за прилагане на новите законови изисквания към личното ползване на фирмени активи. Продължава и неяснотата около неговото правно прилагане и счетоводно отразяване. Съгласно указанията, дадени от НАП, има три алтернативни правни възможности, от които данъчно задължените лица могат да се възползват, ако са решили да използват стока за лични нужди, включена в стопанските им активи. Възможностите са да не се приспада данъчен кредит, да приспадат данъчен кредит, пропорционално на използването им в независимата икономическа дейност, както и да приспада данъчен кредит за стоката и за съпътстващите ползването й разходи и да начисляват данък за доставката за лични нужди.

Целта на настоящия доклад е да се предложат възможни варианти за коректно правно и счетоводно интерпретиране на данък „уикенд“ по ЗДДС.