Научен доклад ID 1280 : 2016/1

Предмет на проучване са проблемите на софтуера, критичен за безопасността в различни приложения. Предложена е следната логическа конструкция: не трябва да се допускат грешки на никой от етапите и нивата на изграждане на софтуера. За целта се привличат създадените от науката подходи, формални методи и средства за програмиране, както и действащите стандарти за критичен софтуер. Но в сложни системи грешки продължава да има. За да се открият и отстранят грешките преди пускането на системата в експлоатация, се прилагат подходи, методи и средства за верификация и off-line тестване. Въпреки това, в експлоатация остават немалко грешки, някои от които водят до ограничаване на функционалността, а други могат да предизвикат опасни инциденти. Неблагоприятното влияние на едните и опасното въздействие на другите може да се ограничат, ако грешките се открият по време на работа (on-line), последствията им се стопират и грешките се отстранят или се толерират, за да не се проявяват.

Прави се изводът, че проблемите на критичния за безопасността софтуер са свързани с нормите за допустим риск, методите за изграждане на безопасен и безгрешен софтуер, методите за изграждане и структурите на безопасни след отказово поведение (fail-safe) и отказоустойчиви (fault-tolerance) kритични по безопасност системи (SCS), оценката за опасността след отказ, възможностите тя да се намали, както и моделите на надеждността и безопасността, оценяващи влиянието на грешките на софтуера.