Научный доклад ID 879 : 2013/3

С оптимизация на формата на предаваните сигнали са се занимавали много автори. В редица публикации е поставян въпросът за определяне на сигнали, минимизиращи нивото на неопределеност при предаване на информация. Анализът на резултатите в посочените работи показва, че задачите за съгласуване на формата на сигнала с канала за връзка са поставяни по същество само за линейни гаусови канали за връзка при частни, макар и най-разпространени ограничения на средноквадратичната и по-рядко на пиковата стойност. Проблемът е разглеждан главно от гледна точка на оптималното приемане на сигналите и в много по-малка степен относно оптималното им формиране в предавателя. Практически отсъстват публикации по проблема за избор на оптималния вид модулация на тези сигнали. Получените резултати се ограничават с доказателство за оптималност на противоположните и симплексните сигнали при предаване на дискретна информация на фона на гаусов шум. Почти не са изследвани свойствата на съгласуваните сигнали. В практиката все по-често се срещаме с нелинейни и негаусови канали за връзка, например такива важни канали като хидроакустични, спътникови, оптични и др. И ако въпросите на теорията и практиката за оптимално приемане на сигнали за такива канали са сравнително добре развити, то въпросите за съгласуване с тях на формата на предаваните сигнали и видовете на тяхната модулация са изследвани в достъпната техническа литература недостатъчно.Това обуславя в голяма степен и актуалността на предложената статия, в която са предложени модел и характеристики на цифрови носещи на Уолш и тяхното формиране с оглед отчитането на влиянието на линията за връзка по отношение на формата на формирания сигнал.