Научный доклад ID 2137 : 2021/3

Контактните мрежи за променлив ток са специални конструкции и основното им предназначение е да пренасят електрическа енергия от тяговите подстанци (ТП) до електрическите товари. Те захранват електрическите транспортни средства чрез осъществяване на непрекъснат електрически контакт между контактната мрежа и токоснемателя на транспортното средство. Тяговите контактни мрежи работят при изключително тежки метереологични и експлоатационни условия, като върху тях непрекъснато действат различни постоянни и променливи електрически и механични сили, породени от загряване, собственото тегло, опъването на проводниците, натис-ка на токоприемника и др.. Те се експлоатират на открито, поради което върху тях агресивно въздействат и атмосферните фактори - температурни изменения, вятър, сняг и заледяване.

Метеорологичните условия през зимния период подпомагат заледяването на проводниците, в частност образуването на ледена обвивка (кора) върху контактния проводник. По този начин се влошава токоснемането, което от своя страна е пред-поставка за нарушаване на графика за движение и пропускателната способност на участъка от железопътната инфраструктура.

Въпреки, че през последните няколко години в нашата страна зимните периоди не са толкова агресивни, има проблемни железопътни участъци, в които ледообразу-ването по контактната мрежа е значително и създава описаните по-горе проблеми. Известни са редица механични и електрически методи за борба с ледообразуването по контактната мрежа.

За целите на изследването е избран конкретен проблемен участък от контакт-ната мрежа на ЖП транспорт у нас, характеризиращ се с чести обледявания на контактния проводник и нарушаване на графика на движение. В настоящия доклад (част 2), са изследвани конкретни параметри, ограничаващи ледообразуването, при избрано свързване на тяговите подстанционни трансформатори към електроенергий-ната система и тяговата контактна мрежа. Избран е вариант на захранване на участъка при несфазирани тягови подстанции. Поради невъзможност изследването да бъде направено в реални експлоатационни условия е избран метод, посредством моделиране на изследвания обект с реалните му параметри в средата на Matlab. Нап-равена е верификация на получените резултати с тези от проведено аналитично изс-ледване.