Научный доклад ID 2788 : 2026/4

Настоящата статия анализира приложението на финансовия инженеринг като стратегически лост за устойчиво развитие на градския транспорт, разглеждайки казуса с разширението на Софийския метрополитен и електрификацията на наземния транспорт. Методологията интегрира управленския подход Business Model Canvas с количествен финансов анализ за измерване ефикасността на публичния ресурс. През призмата на актуализираната рамка на Европейската комисия (2019/2024) е извършена монетаризация на външните ефекти от редукцията на емисии (CO2 и NOx).Емпиричните данни потвърждават значителен мултипликационен капацитет на финансовите инструменти (ФИ), изразен чрез коефициент на ливъридж ????=4.5. Анализът доказва, че хибридните модели (комбинация от грант и дългов капитал от ЕИБ) мобилизират ресурси, недостъпни при традиционни бюджетни процедури. Ключов научен принос е извеждането на показателя за социална възвръщаемост ERRpub=4.6, доказващ, че всеки лев собствен общински принос генерира близо петкратно по-висока обществена полза, когато е структуриран чрез ФИ. Изследването заключава, че финансовият инженеринг трансформира екологичните приоритети в устойчиви бизнес модели, осигурявайки финансова резистентност на транспортните оператори. Резултатите утвърждават метрополитена като структуроопределящ фактор в процеса на градска декарбонизация, генериращ годишна климатична полза от 7.5 млн. евро чрез спестяването на над 75 000 тона CO2.