BG
EN
|
Научный доклад ID 2765 : 2025/3
ФОРМИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ЕДИНИЦИ БЪЛГАРСКА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛЕКСИКА В СРАВНЕНИЕ С РУСКАТА
Нина Димитрова Изследването на специализираната лексика и на термините като основен тип специализирани лексикални единици е немислимо без използването на социолингвистичния подход, т. е. без разглеждане на терминологията в тясна връзка с историята на съответната предметна област.
След появата си в Англия в началото на 19 век железопътният транспорт се разпространява в цяла Европа, в т. ч. в България и Русия. Едновременно с появата на новите реалии в тази професионална област протича процесът по формиране на новите специални понятия и тяхната номинация. Съвременните железопътни термини (железница, железен път, релса, траверса, коловоз, влак, локомотив, вагон, гара, перон и др. – в българския език, и железная дорога, рельс, шпала, поезд, локомотив, вагон, станция, вокзал, перрон, платформа и др. – в руския език) възникват като специализирани лексеми още в зората на развитието на железопътния транспорт в двете страни. Целта на настоящата статия е да се направи паралел между техниките на тяхното образуване в двата езика (заемане, специализация на единици от общоупотребимата лексика и образуване на нови единици специализирана лексика). Получените резултати разкриват някои общи черти като например формирането на този пласт специализирана лексика на базата на английския език – език на страната лидер в изследваната професионална област по това време, ролята на френския език и други европейски езици като езици посредници, семантична и формална вариантност на специализираните лексеми и др. Установените разлики се дължат на нееднаквия обем на означаваните специални понятия – отражение на спецификата на мирогледа на носителите на българската и руската железопътна терминология, и следователно на различната професионална езикова картина на света. специализирана лексика железопътна лексика техники за номинация професионална езикова картина на светаспециализирана лексика железопътна лексика техники за номинация професионална езикова картина на светаНина Димитрова BIBLIOGRAPHY [1] Kornilov O.A., Yazykovyye kartiny mira kak proizvodnyye natsionalnyh mentalitetov. 2-e izd., ispr. i dop. Moskva, Rossiya: CheRo, 2003, s. 9/349 s., ISBN 5-88711-181-H ( [1] Корнилов О.А., Языковые картины мира как производные национальных менталитетов. 2-е изд., испр. и доп. Москва, Россия: ЧеРо, 2003, с. 9/349 с., ISBN 5-88711-181-Х ) [2] Chernyshova L.A., Otraslevaya terminologiya v svete antropotsentricheskoy paradigmy, Moskva, Rossiya: Izd-vo MGOU, 2010, s.15/206 s., ISBN 978-5-7017-1585-9 ( [2] Чернышова Л.А., Отраслевая терминология в свете антропоцентрической парадигмы, Москва, Россия: Изд-во МГОУ, 2010, с.15/206 с., ISBN 978-5-7017-1585-9 ) [3] Rechnik na balgarskiya ezik (onlayn) https://ibl.bas.bg/rbe/ ( [3] Речник на българския език (онлайн) https://ibl.bas.bg/rbe/ ) [4] Balgarski etimologichen rechnik https://ibl.bas.bg/ber/ ( [4] Български етимологичен речник https://ibl.bas.bg/ber/ ) [5] Chernyh P.Ya. Istoriko-etimologicheskiy slovar sovremennogo russkogo yazyka, v 2 t., 3-e izd., stereotip., Moskva, Rusiya: Russkiy yazyk, ISBN 5-200-02685-7, ISBN 5-200-02686-5 ( [5] Черных П.Я. Историко-этимологический словарь современного русского языка, в 2 т., 3-е изд., стереотип., Москва, Русия: Русский язык, ISBN 5-200-02685-7, ISBN 5-200-02686-5 ) [6] Fasmer M. Etimologicheskiy slovar russkogo yazyka, v 4 t., Moskva, Rossiya: Progress, 1986-1987. ( [6] Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, в 4 т., Москва, Россия: Прогресс, 1986-1987. ) [7] Etimologicheskiy slovar sovremennogo russkogo yazyka v 2 t. / sost. A. K. Shaposhnikov, Moskva, Rossiya: Flinta : Nauka, 2010, ISBN: 978-5-9765-0036-5, 978-5-02-034631-4 ( [7] Этимологический словарь современного русского языка в 2 т. / сост. А. К. Шапошников, Москва, Россия: Флинта : Наука, 2010, ISBN: 978-5-9765-0036-5, 978-5-02-034631-4 ) |
