Научный доклад ID 2692 : 2025/4

Метровлаковете по Линия II на софийското метро минавайки по определеното им трасе преминават през редуващи се тъмни и светли участъци, което би могло да доведе до ефект от заслепяване. В градове където метрото излиза на открито за някои участъци, важат същите принципи – при излизане на дневна светлина машинистът трябва да се адаптира и обратно когато влиза в тъмен участък, а именно в тунел. Съществена разлика има в осветеността на самите метростанции. Изграждането на метростанциите се изпълнява по различни проекти и от различни изпълнители (различни осветителни тела, различно разположение, големина и различен интериор на самата станция). Обикновено скоростите на метровлаковете са ограничени от инфраструктурата, например изходните портали които са проектирани да минимизират внезапните отблясъци (понякога с навеси или тунелни удължители). По метролиния II мотрисите се управляват ръчно, което означава, че контролът върху теглителната и спирачната сила е изцяло в ръцете на машиниста [1]. Това ръчно управление се различава значително от автоматизираните системи и увеличава ролята на човешкия фактор, което може да доведе до по-голям разход на електроенергия. От особено значение за ефективността на управлението са както психологическото състояние, квалификацията, образованието и стажът на машиниста [2], така и ефекта от заслепяване който би довел до объркване в реакциите и респективно влошаване на качеството на техниката на водене на влак.

Настоящият доклад се изследва зависимостта между постигнатата осветеност в кабината на тренажорния комплекс във ВТУ „Тодор Каблешков” и подаденото захранващо напрежение към осветителя.