Научен доклад ID 1272 : 2016/1

Един от двата принципа, на които се изграждат критичните по безопасност системи (Safety Critical Systems) е отказоустойчивостта (Fault-tolerance). В статията са моделирани и изследвани к˅n системи, в частност мажоритарните 2˅3 (Triple modular redundancy) и 3˅5, които са типичен представител на Fault-tolerance принципа. Целта на изследването е да се изведат математически модели, чрез които да се оцени количествено влиянието на съдържащия се в структурата излишък върху средното време между отказите на системата, както и да се предложи алгоритъм и се извършат изчисления за установяване на ефективността на излишъка.

Въведена е сравнителна величина ξ, която оценява как се изменя времевият показател в зависимост от прага на мажоритарност и надеждността на елементите, от които тя е изградена. Изведени са нови формули и са установени зависимости между търсените cредни времена и влияещите им величини- параметрите на структурния излишък k и n и коефициента на готовност на градивните единици Kг. Намерено е, че при готовност на структурния елемент, изграждащ системата, по-малка от някакъв праг, ефектът от излишъка се губи. Направен е изводът, че разходите за структурен излишък са изгодни, но само при достатъчно висока първоначална надеждност на градивните единици, от които са съставени системите.